Гоа не е Индия. Това е европейската представа за Индия: слънце, безкрайни плажове, палми, екзотични дрехи, леко люта храна, масажи, рейки, курсове по йога, алкохол, ниски цени... Тук е мястото, където можеш да си представяш, че се докосваш до екзотиката на страната, без да излизаш от комфорта на навиците си – не трябва да се съобразяваш какво обличаш, напротив, всяка приумица е добре дошла; можеш да ядеш европейска храна; на всеки ъгъл има интернет клуб, телефон, пътническа агенция; и най-важното – на плажа можеш да се съблечеш по бански – с подобно фриволно поведение на други плажове в страната се превръщаш в център на нежелано внимание. Голотата в Индия е табу – няма открити крака, рамене, гърди – по-възрастните жени показват част от кръста си под сарито, но младите са добре покрити. Няма реклами и билбордове с разголени девойки. Дори шофьорите на камиони украсяват кабините на возилата си с непоносимо шарени изображения на любими божества, а не с прелъстителни плакати на сексбомби. Сексът в Индия не съществува в открити форми в обществения живот. Страната, родила Кама Сутра, живее така, сякаш население от милиард и двеста милиона се постига чрез пъпкуване. Само по телевизията се излъчват някакви шоу програми с по-фриволно облечени (но все пак облечени) моми, но това се възприема по-скоро като фикция, нещо като сцени от живота на боговете. Иначе не можеш да видиш младеж и девойка дори хванати за ръка, да не говорим прегърнати. Изключение е Мумбай, където космополитният дух е оставил отпечатък, но в страната нравите са запазени, каквито са си били преди столетия – без следа от видим сексуален живот. Това обаче поражда и големи напрежения: прикритият интерес към секса е толкова силен, че младите (а и не толкова младите) жени са принудени да избягват по-близки физически контакти с мъжете, за да не станат жертва на посегателства. В обществения транспорт, например, задължително има отделни места за жените – било само няколко места в автобуса, било цял вагон в електричката или влака. И жените много стриктно следят тези места да си останат само за тях – в противен случай могат да бъдат почти изнасилени в тъпканицата. Тези правила са толкова строги, че дори европейците са принудени да се съобразяват с тях. Затова Гоа е място за отпускане на душата. Тук можеш да си правиш всякакви маймунджилъци, стига да не пречиш откровено на някого. Спазва се само правилото да не се разхождаш абсолютно гол и да не досаждаш на хората. Дори можеш, без да имаш шофьорска книжка, да наемеш мотоскутер и да допринесеш за хаоса по улиците.
Арамбол, един от най-северните плажове на Гоа, се е запазил в най-голяма степен от комерсиализиране и привлича както стари хипита, част от които са го открили през 70-те години и от тогава не са си тръгвали, така и млади изследователи на собствените възможности. Има и доста семейства с малки деца, които щъкат на тумби по плажа и растат свободни от дрехи и условности. За колко време могат да си позволят това, е друг въпрос. Най-голямата атракция е изпращането на слънцето – всяка вечер половин час преди залеза на плажа се събира голяма част от туристите и започва импровизирано представление: някой върти обръчи, друг жонглира, трети прави акробатични номера – всичкото това на фона на музикалните импровизации на любители музиканти от всички краища на света. Атмосферата е изключително приятелска и добронамерена, никой не придиря за качеството на изпълнението, но си има своеобразно наддаване сред актьорите – кой ще привлече повече публика с номера си, но не с крясъци или реклама, а просто с атрактивността на изпълнението. Шоуто продължава до стъмване – а тук тъмнината настъпва бързо. Дори залезът не е като по нашите ширини – слънцето се скрива толкова бързо в океана, че почти виждаш пръските от потапянето му.
Като цяло плажовете в северната част на щата не са особено населени в началото на февруари. Почти няма хора, които да лежат по пясъка и да се пекат – може би причината е и в разхождащите се наоколо крави и голям брой безстопанствени кучета. Постоянните посетители на Арамбол са много привързани към тях, хранят ги, децата играят с кучетата и всички в един глас твърдят, че това са най-безобидните и дружелюбни същества на света. Дори има фондация „Да нахраним гладните кучета на Гоа“, която събира средства за издръжката на животните през сезона, когато туристите отсъстват. Малко странно изглежда на фона на просячетата, които те дърпат на улицата с мрънкане: „Банана, мем, чапати, сър“, но всеки действа според разбиранията си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар